сряда, 16 януари 2019 г.

Изкуството - жив път към себе си

Творба се гледа и слуша със сърцето, с душата.., защото така се и прави. Ако я гледаш през ума, то тогава с ум е правена и много скоро ще бъде заменена с по-добра.
 



Питат ме: "Как се разбира кое е истинско изкуство? По името на автора ли, по посредника, който го предлага ли? По темата, която засяга..?"

В творческото създаване ние горим от емоции, които нижат образи и ни търкалят в пламъци на вдъхновение. Точно това вдъхване на топлината създава творение, пред което не можеш да си равнодушен. Омайването се предава деликатно, но гъделичкащо някъде малко над стомаха. Удря те там, където може да ти запълни празнината... Изкуството не е нещо, което ще се хареса винаги на умът ти.



Понякога умът ще казва:
"Да, даа, това е чудесен пейзаж - бил съм там!" затова ще мислиш, че картината има стойност. Да, тя може да е хубава.., но.. идеята на истинската творба не е да си спомняш къде си бил, а да ти отвори нови хоризонти, които тепърва да искаш да посетиш в себе си.
Може да слушаш невероятно хармонична музика с прекрасен ритъм и кристален вокал и умът ти да се разлива в блаженство... Това изкуство ли е? Не, това е триумф на нечий гений.



Сладостта на творбата е, когато те подхване кривотата на рисунъка. Линията да поведе окото ти, докато го обърне навътре. Когато слушаш песен, но не я слушаш, а сърцето ти с нея живее. Когато с всяка мелодия и дума усещаш треперливото гърло, споделящо истории.. Когато се снишава до ухото ти и проплаква, а после те хвърля през глава! Емоцията, която танцува неравноделно, която иска да крещи и да се смее през тебе. Това е изкуство... Творба е тази, която в себе си закодирала е молитва и страст.

Да твориш тъй, както сърцето ти говори, да трептиш в изкуството и то да трепти в теб... всяка кривина да е изстрадана - това е стойност.



Тук идва и другият въпрос: "Ами ако нищо не усещам, ако нищо не му разбирам?"

Ще те попитам: Можеш ли да чувстваш? Познаваш ли се, когато си радостен, гневен, влюбен? Можеш ли да назовеш имената на чувствата си? Даваш ли място на тези усещания в деня си, или ги смотаваш някъде в ъгъла, а превес има"интелекта" - рационалното, логичното? Боиш ли се?

Така се разбира изкуството - през усещанията и чувствата, които са в нас и трептят с творението. Така се разбира и обичта... Така се разбира и живота.




Няма коментари:

Публикуване на коментар